Вернер фон Браун - нацистът-аристократ, който заведе американците на Луната

Вернер фон Браун е една от най-противоречивите фигури в човешката история – гениален аристократ, чиито ракети V-2 сеят смърт в Европа, но чийто ум по-късно конструира ракета-носител Saturn V, отвела американците на Луната.

Неговият живот е съчетание от безкомпромисен опортюнизъм, технически триумф и дълбоки морални компромиси. Той е сред най-емблематичните представители на асимилацията на германските учени в САЩ след Втората световна война.

Роден в богато пруско аристократично семейство, Вернер получава като подарък телескоп от майка си. Това разпалва страстта му към Луната. Обсебен от идеята за ракетно задвижване, младият фон Браун прикрепя няколко мощни фойерверка към детска количка и я изстрелва по претъпкана улица в Берлин. Експлозията предизвиква хаос, а момчето е задържано от местната полиция до пристигането на баща му.

Иронично за бъдещ инженер, в ранните си тийнейджърски години Вернер има сериозни трудности и почти скъсва с математиката и физиката. Той се амбицира и ги научава перфектно едва след като прочита книгата на Герман Оберт „Ракетата в планетарното пространство“, осъзнавайки, че без математика няма да стигне до Космоса.

Фон Браун се присъединява към Нацистката партия през 1937 г., а по-късно става офицер - щурмбанфюрер /майор) в SS. До края на живота си твърди, че това е било чисто формално и административно изискване, за да продължи работата си.

Най-мрачното петно в биографията му е производството на ракетите V-2 в подземната фабрика Мителверк, където се използва робски труд от концлагеристи. Повече хора умират при принудителния труд за изграждането на ракетите, отколкото от самите взривове на оръжието в Лондон и Антверпен. Макар фон Браун да твърди, че не е знаел за жестокостите, исторически документи доказват, че той лично е посещавал заводите и е бил наясно с бруталните условия.

Дори в Третия райх той не е бил напълно в безопасност. Нацистките тайни служби го арестуват за две седмици по обвинение в „дефетизъм“ /липса на вяра в успеха/ и саботаж, след като в пияно състояние в бар заявява, че съжалява, че прави оръжия, вместо да строи космически кораби. Алберт Шпеер лично се застъпва за него пред Хитлер, тъй като без учения ракетната програма щяла да колабира.

В края на войната през 1945 г., осъзнавайки, че Германия губи, фон Браун организира бягството и умишленото предава целия си инженерен екип (над 100 души) на американската армия, вместо на напредващите съветски войски. За да заобиколят американските закони, забраняващи прием на нацистки функционери, американските разузнавателни служби буквално фалшифицират досиетата на фон Браун и екипа му. Изчистват нацисткото им минало с кламери (откъдето идва името на операцията - "Кламер") и ги отвеждат в Тексас и Алабама да разработват оръжия срещу СССР.

През 50-те години американското общество все още гледа скептично на космическите пътувания. За да популяризира идеите си, фон Браун става технически консултант и телевизионна звезда в три научнопопулярни филма на Уолт Дисни за Космоса. Чаровен, говорещ перфектен английски (макар и с тежък акцент), той бързо се превръща в любимец на американците и вдъхновява нацията да повярва в полета до Луната.

Известният филмов персонаж на Питър Селърс от класиката на Стенли Кубрик „Д-р Стрейнджлав“ – лудият учен в инвалидна количка, който неволно вдига ръка за нацистки поздрав – е частично базиран именно на Вернер фон Браун.

Докато работи в Тексас, в свободното си време ученият написва технически роман, озаглавен „Das Marsprojekt“ (1948 г.). В него той изчислява с невероятна математическа точност нужните ресурси, гориво и траектории за мисия до Червената планета.

Любопитно съвпадение в тази книга е, че фон Браун пише за бъдещото правителство на Марс, което ще се управлява от лидер, избран с титлата „Илон“ (Elon). Около 70 години по-късно Илон Мъск действително оглавява съвременната надпревара за колонизация на Марс.

Вернер фон Браун умира от рак през 1977 г. на 65-годишна възраст. До края на дните си той твърди, че науката сама по себе си няма морално измерение – позиция, която критиците му определят като висша степен на опортюнизъм, а поддръжниците му – като неизбежна жертва в името на това човечеството да достигне звездите.